За тавана в новия закон се спори. За една година текстът се променя, а за второто четене има писмени предложения от шест групи. По-долу е всяка версия, с текста ѝ и с това кой какво е поискал.
Едно уточнение за думите. ГПР е годишната цена на кредита, с всички разходи, превърнати в процент на година. Общият разход е сумата в евро, която плащаш отгоре за целия срок. Таван върху ГПР и таван върху общия разход са различни неща и при кратките кредити дават много различни числа.
Трите версии и предложенията
| Версия | Какво пише | Източник |
|---|---|---|
| Днес, от 23 юли 2014 г. | ГПР до пет пъти законната лихва за всички потребителски кредити. Клаузите над него са нищожни, надвзетото се приспада. | чл. 19, ал. 4–6, действащ закон |
| Проект за обсъждане, 15 декември 2025 г. | Същият таван на ГПР за всички. Отгоре: при срок до един месец разходите до 20%, до три месеца до 30% от главницата. | чл. 22, ал. 5–6, strategy.bg |
| Справката на министерството, 20 юли 2026 г. | КРИБ (Конфедерацията на работодателите и индустриалците) и АОНК (Асоциацията за отговорно небанково кредитиране) предлагат ГПР да не важи за кредитите до седем минимални заплати. Министерството приема идеята с праг от три. | справката |
| Внесен текст, 11 септември 2026 г. | Над три минимални заплати: ГПР до пет пъти законната лихва. До тях ГПР не важи, а разходите са до 20% (до месец), до 30% (до три месеца) и до размера на кредита (по-дълъг срок). | чл. 22, ал. 5–6, законопроектът |
| Предложения за второ четене, 8–9 октомври 2026 г. | Пет от шест групи връщат или затягат тавана на ГПР за всички. „Прогресивна България“ пази изключение, но само до две минимални заплати и до година. | проект на доклад |
Защо 20% и 30% от декември не означаваха нищо
В проекта от декември двата тавана важаха заедно, а при кратките кредити таванът на ГПР е много по-нисък от 20% и 30%. При 1 000 € за 30 дни ГПР от 52% позволява най-много 35,01 € отгоре, тоест 3,5%. Границата от 20% никога не можеше да се стигне. Тя щеше да има значение само ако таванът на ГПР някога падне.
Във внесения текст за кредитите до три минимални заплати остава само границата върху разходите. Тогава 20%, 30% и 100% вече са истинският таван:
| Срок | ГПР до 52,00% (днес и проект от декември) | Внесен текст |
|---|---|---|
| 30 дни, наведнъж | 35,01 | 200,00 |
| 3 месеца, вноски | 71,84 | 300,00 |
| 12 месеца, вноски | 245,53 | 1 000,00 |
Сметнато при законна лихва 10,40% за второто полугодие на 2026 г. За всяка сума и срок: калкулаторът.
Кой поиска промяната и защо
Справката, с която министерството отговаря на становищата от обсъждането, е публична. В нея КРИБ пише, че ГПР е „крайно неразбираем“ за хората и не следва да се прилага до седем минимални заплати, а реалният измерител да е общият разход. АОНК предлага същия праг от седем заплати. Министерството отговаря, че приема, но с три минимални заплати, „а не до седем … както се предлага от АОНК“ (справка, 20.07.2026 г.).
Аргументът на кредиторите е, че малките кредити често се връщат предсрочно и годишният процент изкривява цената им. Аргументът на противниците е, че при три минимални заплати изключението обхваща по-голямата част от бързите кредити. Числата, които се цитират в дебата, са без посочен източник. Ето какво показват нашите.
Колко кредита са под прага: нашите данни
От януари 2025 до април 2026 г. по заявки през CREDiPORT, компанията зад CreditArena, са отпуснати 1 131 небанкови кредита с известна сума. Половината от тях са до 500 €. Тоест изключението във внесения текст би обхванало почти девет от всеки десет кредита, които виждаме, а предложението на „Прогресивна България“ за две минимални заплати четири от всеки пет.
Това са само кредитите по нашите заявки, не целият пазар. Сумите отпреди 2026 г. са превърнати от лева по 1,95583. Не са включени 297 сделки без посочена сума, най-вече кредитни карти. Прагът е по минималната заплата за 2026 г. (620,20 €).
Какво предлагат групите
- Обратно към един таван за всички: ГЕРБ-СДС (№ 52-654-04-171) и „Демократична България“ (№ 52-654-04-177). ГЕРБ-СДС добавя, че съдът следи тавана сам, без да го молиш, и когато кредиторът иска заповед за изпълнение.
- По-нисък таван за всички, четири пъти законната лихва (41,60%): „Възраждане“ (№ 52-654-04-176) и ДПС (№ 52-654-04-178).
- Таванът на ГПР плюс граница върху общо платеното: „Продължаваме промяната“ (№ 52-654-04-179): до седем минимални заплати, „наред с“ тавана на ГПР, общо платеното, с неустойките, не повече от два пъти главницата.
- По-тясно изключение: „Прогресивна България“ (№ 52-654-04-180): само до две минимални заплати и до 365 дни, с 20% за първите 30 дни и дневна надбавка до годишния таван. В текста надбавката се смята от „първоначалните 15 на сто“, което не съвпада с 20%.
Три от предложенията (171, 179 и 180) вкарват изрично в тавана и плащанията към поръчител, гарант или застраховател, посочен от кредитора. Така таксата за „гарант“ не може да стои извън сметката. Всички предложения по теми: кой какво предлага.
Какво казват становищата
Сред становищата до комисията, които сме прочели:
- За един таван за всички: „Фондация за живота“, адвокатите Десислава Филипова и Веска Волева, Сдружението за правна помощ на потребителите (допълнително становище от 14 октомври).
- За изключението във внесения текст: Националната асоциация за защита на потребителите (25 септември) го нарича най-съществената промяна; BESCO го смята за реалната граница за малките кредити.
Всички становища, с линк към всяко: хронологията.
Какво иска Европа
Директивата не определя размер на тавана. Чл. Чл. 31 задължава държавите да въведат мерки за ефективно предотвратяване на прекомерно високи лихви, ГПР или общи разходи по кредита, „например установяване на максимални размери“, и да докладват на Европейската комисия за тях до 20 ноември 2026 г. (пар. 1 и 3). (Директива (ЕС) 2023/2225). На 1 октомври 2026 г. Европейската комисия изпрати на България мотивирано становище за непълното въвеждане на директивата. Как го правят другите държави: таваните в ЕС.
Често задавани въпроси
Източници: действащият Закон за потребителския кредит, чл. 19, ал. 4–6; проектът за обществено обсъждане от 15.12.2025 г., чл. 22, ал. 5–6; справката за отразяване на становищата от 20.07.2026 г.; законопроект № 52-602-01-41, чл. 22; проект на доклад за второ гласуване с предложения 171, 176, 177, 178, 179 и 180; становищата до комисията (линковете в хронологията); Директива (ЕС) 2023/2225, чл. 31. Проверено към 29 октомври 2026 г.