Новият закон за потребителския кредит: какво пише в него

На 20 ноември 2026 г. трябва да влезе в сила нов Закон за потребителския кредит. Засега е законопроект: Министерският съвет го внесе в Народното събрание на 11 септември, а на 16 септември икономическата комисия го подкрепи на първо четене. Пленарната зала още не го е гласувала.

Затова тук няма „какво ще стане“. Има какво пише във внесения текст, с номера на члена до всяко твърдение. Където текстът може да се промени или казва по-малко, отколкото изглежда, го отбелязваме.

Докъде е стигнал законопроектът

Датата не е избрана случайно. От 20 ноември 2026 г. всички държави в ЕС трябва да прилагат новата директива за потребителския кредит — Директива (ЕС) 2023/2225. Законът я въвежда у нас (§ 2). Срокът за това беше 20 ноември 2025 г. и е пропуснат: на 30 януари 2026 г. Европейската комисия откри срещу България процедура за нарушение № 2026/0019 — пише в мотивите към законопроекта.

Между първо и второ четене текстът обикновено се променя. Страницата ще бъде обновена след второто четене, с отбелязано какво е сменено.

Таванът: малките кредити минават на друго правило

Днес таванът е един за всички потребителски кредити: ГПР не може да е над пет пъти законната лихва (чл. 19, ал. 4 от сегашния закон). До края на 2026 г. това прави 52,00%.

Законопроектът пази същото правило за по-големите кредити (чл. 22, ал. 5), но за малките го заменя с друго. Ето точния текст на чл. 22, ал. 6:

„Разпоредбата на ал. 5 не се прилага при общ размер на кредита до три минимални работни заплати за страната, определени към момента на отпускане на кредита, като в този случай за срока на издължаване на общата сума, дължима от потребителя, общият разход по кредита не може да надвишава общия му размер, с изключение на случаите, в които общият разход по кредита не може да надвишава: 1. 20% от главницата на кредита за договори за кредит, съгласно чиито условия кредитът трябва да бъде погасен в срок до един месец включително; 2. 30% от главницата на кредита за договори за кредит, съгласно чиито условия кредитът трябва да бъде погасен в срок от повече от един месец до три месеца включително.“

На обикновен език: минималната заплата за 2026 г. е 620,20 €, значи прагът е 1 860,60 €. Той се сменя заедно с минималната заплата. За кредит до тази сума важи:

„Разходи“ тук значи всичко: лихва, такси, комисиони, възнаграждение за посредник и застраховките, без които не дават кредита (§ 1, т. 2). Затова има проверка, която можеш да направиш сам: при кредит до 1 860,60 € за повече от три месеца общата сума за връщане не може да е повече от два пъти заетото.

Клауза над тавана е нищожна (чл. 22, ал. 9), а надвзетото се приспада от следващите вноски (ал. 10).

По-строго ли е от сегашното правило

За кредитите над 1 860,60 € нищо не се мени — таванът на ГПР остава. За малките кредити сравнихме двата тавана в евро. Лявата колона е най-многото, което позволява днешният таван на ГПР — 52,00%, в сила до 31 декември 2026 г. Дясната — най-многото по законопроекта.

Сметнато при ГПР 52,00% — таванът до 31 декември 2026 г. При месечни вноски месечният процент е 12-ият корен от годишния, при еднократно връщане се смята по дни. Така се изчислява и ГПР.

Тоест за малките кредити таванът по законопроекта е по-висок от днешния — при кратките срокове няколко пъти. В проекта за обществено обсъждане от края на 2025 г. двата тавана важаха заедно: ГПР до пет пъти законната лихва и 20% / 30% за кредитите до три месеца. Във внесения текст таванът на ГПР отпада за кредитите до три минимални заплати. В мотивите промяната е описана като „горна граница на общите разходи“ за тези кредити — без да се казва, че таванът на ГПР за тях престава да важи.

Таванът не е цена — никой кредитор не е длъжен да го стига. Цената на конкретен кредит се вижда в представителния пример: реклама, която посочва лихва или друга цифра за разходите, трябва да го съдържа и сега (чл. 25 от сегашния закон), и по проекта (чл. 8, ал. 3). Какви ще са реалните условия след 20 ноември, ще се види тогава. Какви ГПР публикуват днес шестнайсетте кредитора, с които работим, е в месечния пазарен преглед.

Рекламите: предупреждение и пет забрани

Всяка реклама на потребителски кредит ще трябва да носи ясно и видимо предупреждение: „Внимание! Вземането на кредит струва пари“ или подобен израз (чл. 8, ал. 1). Сегашният закон не го изисква.

Забранени ще са реклами, които (чл. 8, ал. 8):

• твърдят, че кредитът ще подобри финансовото ти положение;
• казват, че сегашните ти кредити или записите в ЦКР почти не влияят на решението;
• създават впечатление, че кредитът увеличава парите ти, замества спестяването или вдига стандарта ти на живот;
• подчертават колко лесно или бързо се получава кредит;
• обвързват отстъпка с условие да вземеш кредит.

Ако текстът остане такъв, реклама от вида „пари за 5 минути, без значение от ЦКР“ след 20 ноември ще е в нарушение. Сигнал се подава до Комисията за защита на потребителите.

Оценката и отказът

Кредиторът ще може да отпусне кредит само когато оценката покаже, че ще можеш да го плащаш (чл. 18, ал. 1). Оценката трябва да допуска и разумни неблагоприятни промени в бъдеще (чл. 17, ал. 3), не може да стъпва само на кредитната история (чл. 20, ал. 1), а социалните мрежи не са източник на информация за нея (чл. 20, ал. 3).

Какво значи това за теб:

• Решил ли е компютър, трябва да ти кажат. Можеш да поискаш оценката да се направи от човек, да получиш обяснение как е взето решението и да кажеш своята гледна точка (чл. 18, ал. 2 и 3). За тези права кредиторът те уведомява писмено (ал. 4). Сходно право и днес дава Общият регламент за защита на данните, но законопроектът го пише изрично.
• Отказът заради справка се обяснява. Ако откаже заради справка в база данни, кредиторът ти казва безплатно резултата, в кой регистър е направена и какви данни е взел предвид (чл. 20, ал. 6).
• Грешката в оценката е негова. След като подпишеш, кредиторът не може да развали или промени договора във твоя вреда, защото сам е сгрешил в оценката — освен ако умишлено си скрил нещо или си дал невярна информация (чл. 17, ал. 6).
• Просрочие в ЦКР — с уведомление. Ако кредиторът отчете в ЦКР просрочено плащане, трябва да те уведоми до 30 дни, след като го впише (чл. 21, ал. 5).

Ако не можеш да плащаш

Кредиторите ще трябва да имат правила за хората със затруднения и да следят за ранни признаци (чл. 48, ал. 1). Щом разбере, че имаш проблем, кредиторът трябва да се свърже с теб, с поръчителя и със съдлъжника (ал. 2) и да ви каже колко вноски са просрочени, колко остава, колко е обезщетението за забава и какво следва (ал. 3).

Преди принудителното събиране кредиторът прилага, когато е целесъобразно, мерки за облекчение (ал. 4). Законопроектът изброява възможните: пълно или частично рефинансиране, по-дълъг срок, смяна на вида кредит, разсрочване на вноски, по-ниска лихва, гратисен период, частични плащания, смяна на валутата, частично опрощаване и обединяване на дълга.

Две уговорки, за да няма грешни очаквания. Мерките не са право, което избираш сам — кредиторът преценява кога са целесъобразни, и не е длъжен да ги предлага повторно (ал. 5). А Комисията за защита на потребителите ще дава съвети на хора със затруднения при плащането, като кредиторите са длъжни да те насочат към нея (чл. 74). Ако стигнете до споразумение, виж какво подписваш при разсрочване.

Още какво пише в проекта

• Кредит без искане е забранен — предварително одобрени кредитни карти, едностранно вдигнат лимит, овърдрафт, който не си поискал (чл. 16).
• Отметнато по подразбиране поле не е съгласие — нито за кредита, нито за застраховка или друга допълнителна услуга (чл. 15, ал. 1).
• Предсрочно погасяване. По правило кредиторът може да поиска обезщетение само ако лихвата е фиксирана и за 12 месеца погасиш предсрочно над 10 000 €. Тогава е до 1% от погасената сума, а до 0,5%, ако до края остава под година (чл. 35, ал. 4 и 5).
• Кредити до 100 000 € — сега законът стига до 75 000 € (чл. 3, ал. 1, т. 1). Разсроченото плащане при търговци също е вътре, освен безлихвеното за кратък срок: до 50 дни, а при големите онлайн търговци — до 14 дни (чл. 4, т. 8 и 9).
• Продаден дълг. Можеш писмено да поискаш копия от документите за вземането — от стария кредитор или от купувача, при когото са (чл. 49, ал. 5). Повече за продадения дълг.
• Регистър при КЗП. Кредиторите и посредниците за потребителски кредит ще се вписват в регистри на Комисията за защита на потребителите (глави 15 и 16), а достъпът до регистъра на кредиторите е безплатен (чл. 60, ал. 3). Който работи и сега, има четири месеца да подаде заявление (§ 6).

Какво липсва в текста

Сегашният закон казва две неща за забавата: обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (чл. 33, ал. 2) и кредиторът не може да откаже частично плащане (ал. 3). Във внесения законопроект не открихме нито едно от двете правила — нито в този вид, нито другаде. Нямаше ги и във версията за обществено обсъждане.

Остават общите правила — Законът за задълженията и договорите и забраната за неравноправни клаузи в Закона за защита на потребителите. Изричната граница в закона за потребителския кредит обаче я няма в текста. Ако бъде добавена между двете четения, ще го отбележим тук.

Какво става с кредита, който вече имаш

Законът важи за договорите, сключени на и след 20 ноември 2026 г. (§ 13). Кредитът, който вече имаш, продължава по сегашния закон (§ 5).

Изключение има за договорите без краен срок — овърдрафт и кредитни карти. За тях няколко правила ще важат и ако са сключени по-рано: уведомлението при смяна на лихвата, информацията по овърдрафта, прекратяването на договора и прехвърлянето на дълга (чл. 28, 29, 30, ал. 2–4, чл. 34 и 49 — по § 5).

Често задавани въпроси

Кога влиза в сила новият закон за потребителския кредит?

По законопроекта — на 20 ноември 2026 г., за договорите, сключени на и след тази дата. Към 21 септември 2026 г. текстът е подкрепен само от икономическата комисия на първо четене; пленарната зала още не го е гласувала.

Ще се промени ли кредитът, който вече имам?

Не. Сключените преди 20 ноември договори остават по сегашния закон. Изключение са част от правилата за овърдрафтите и кредитните карти без краен срок.

Какъв ще е таванът на бързите кредити?

За кредити до три минимални заплати — 1 860,60 € през 2026 г. — всички разходи не могат да надхвърлят 20% от главницата при срок до месец, 30% при срок до три месеца и самата сума на кредита при по-дълъг срок. Над тази сума таванът остава ГПР до пет пъти законната лихва.

Да изчакам ли 20 ноември, за да тегля при новите правила?

Ако чакаш заради по-ниска цена — законопроектът не я обещава. За малките кредити таванът му е по-висок от днешния, а за по-големите остава същият. Новите права — човешки преглед при автоматичен отказ и мерките при затруднения — ще важат само за договорите от 20 ноември нататък.

Източници: Законопроект за потребителския кредит № 52-602-01-41 и пълният му текст (Народно събрание, внесен на 11.09.2026); проектът за обществено обсъждане; сегашният Закон за потребителския кредит; БТА за гласуването в комисията; Директива (ЕС) 2023/2225. Прочетени на 21 септември 2026 г. Виж и използваните източници и как създаваме съдържание. Страницата е обща информация, не правен съвет.