Как другите в ЕС ограничават цената на кредита

Всяка държава в ЕС решава сама дали и как да ограничи цената на потребителския кредит. България използва един от възможните модели: пет пъти законната лихва. Ето какви са правилата в другите държави, с числата, които публикуват централните им банки и министерства, и какво сменя проектът на новия закон за потребителския кредит.

Накратко

• Директивата не определя число. От 20.11.2026 всяка държава трябва да има мерки срещу прекомерно високи лихви, ГПР или общи разходи, „например установяване на максимални размери“ (чл. 31 от Директива 2023/2225).
• Таваните в повечето държави от таблицата са по-ниски: Нидерландия 12%, Италия 19,10%, Франция 23,60% за заеми до 3 000 €.
• България днес е на 52,00%: над тавана в повечето държави от таблицата.
• Проектът на ЗПК маха тавана на ГПР за кредитите до 1 860,60 € и го заменя с таван върху разходите. При кратките срокове това позволява много по-висока цена от днешната.
• Доказателствата за ефекта на таваните са смесени: свиват пазара на най-скъпите кредити, но убедителни данни, че масово тласкат хората към лихвари, няма.

Какво казва директивата

Новата директива за потребителския кредит задължава държавите да въведат „мерки за ефективно предотвратяване на злоупотребите и за гарантиране, че на потребителите не могат да се начисляват прекомерно високи лихвени проценти, годишни проценти на разходите или общи разходи по кредита, например установяване на максимални размери“ (чл. 31, ал. 1). Може да ограничат и отделни такси.

Числото остава за всяка държава. Те докладват мерките си на Европейската комисия до 20.11.2026 г., Комисията ги публикува до 20.11.2027 г., а Европейският банков орган оценява колко са ефективни до 2029 г.

Таблицата по държави

В таблицата са само държавите, за които прочетохме правилото и числото в официален източник. Хърватия, Чехия, Румъния и Гърция имат или въвеждат таван, но текстовете не успяхме да прочетем в първоизточник, затова не даваме числа. За Чехия министерството на финансите съобщава, че законовият таван ще е „около 50%“ при сегашните условия; законът още не е минал през Сената. За останалите държави от ЕС нищо не твърдим.

Четирите модела

1. Вързан за законната или референтната лихва: България (5 пъти законната), Нидерландия (+8 пункта), Полша (2 пъти законната). Числото следва лихвата на централната банка, а не пазара на кредити.
2. Спрямо средното на пазара: Франция (+⅓), Италия (×1,25 + 4 пункта), Португалия (+¼), Словакия и Словения (×2). Таванът се движи заедно с пазара и обикновено е различен за малки и големи заеми.
3. През съда: Германия: законово число няма, но лихва около два пъти по-висока от пазарната се приема за противна на добрите нрави.
4. Таван върху сумата на разходите: Полша (нелихвените разходи), Великобритания извън ЕС (до 0,8% от сумата за всеки ден и общо до размера на заема) и проектът на ЗПК за малките кредити.

Един и същ малък кредит

Сравнението е ориентир. Таваните мерят различни неща (едни ГПР, други лихвата, трети сумата на разходите), а в някои държави важат само за определени кредитори.

Какво сменя проектът на ЗПК

Проектът на нов закон за потребителския кредит, приет на първо четене на 23.09.2026 г., пази тавана от пет пъти законната лихва само за кредитите над три минимални заплати (1 860,60 € през 2026 г.) (чл. 22, ал. 5). За по-малките кредити той не се прилага. Вместо него всички разходи не могат да надвишат 20% от главницата при срок до месец, 30% при срок до три месеца и размера на самия кредит при по-дълъг срок (чл. 22, ал. 6).

Тоест за малките кредити проектът допуска по-висока цена от днешния таван. Моделът (таван върху сумата на разходите, а не върху процента) прилича на британския. Текстът може да се промени преди второто четене. Подробно: новият закон за потребителския кредит.

Какво се знае за ефекта на таваните

Докладът за Европейската комисия от 2010 г. (виж долу) проверява няколко твърдения. Таваните вероятно намаляват достъпа до кредит за хората с ниски доходи, но при високите европейски тавани основните кредити почти не са засегнати. Че таваните тласкат хората към нелегален пазар, докладът определя като недоказано в двете посоки. Правдоподобно е, че кредиторите компенсират с такси.

Британският регулатор преглежда своя таван през 2017 г.: хората с краткосрочни кредити спестяват около 150 млн. паунда годишно, пазарът се свива повече от два пъти, а убедителни доказателства, че отказаните масово отиват при лихвари, не намира.

Как беше през 2010 г.

Последното сравнение за целия ЕС, което намерихме, е докладът на iff и ZEW за Европейската комисия от 2010 г. с данни към март 2010 г. Тогава таван имаха 14 държави, от които 9 значим: Белгия, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия и Словения. България, Чехия и Румъния тогава нямаха таван. В България таванът на ГПР е въведен през 2014 г.

Българските съдилища и преди това прилагаха съдебен критерий: възнаградителна лихва над три пъти законната се приема за противна на добрите нрави. Това е трайна практика по отделни решения, не тълкувателно решение, и се отнася до лихвата, не до ГПР.

Как събрахме данните

Числата са от сайтовете на централните банки, министерствата и официалните законодателни бази на държавите, прочетени на 4 октомври 2026 г. Където числото е наша сметка по официалната формула (Полша, Словения), е отбелязано. Таваните се сменят: във Франция, Италия и Португалия всяко тримесечие. Обновяваме таблицата при всяка промяна, за която разберем.

Често задавани въпроси

Директива (ЕС) 2023/2225, чл. 31; Banque de France, taux d'usure IV 2026; Министерство на икономиката и финансите на Италия, декрет от 28.09.2026; Banco de Portugal; SPF Economie (Белгия); Rijksoverheid (Нидерландия); Граждански кодекс и Закон за потребителския кредит на Полша; Наредба 87/1995 (Словакия); Banka Slovenije; BGH, XI ZR 252/89; FCA, FS17/2 (2017); iff/ZEW, Study on interest rate restrictions in the EU (2010); ЗПК, чл. 19, ал. 4; проект на ЗПК, чл. 22. Прочетени на 04.10.2026. Сметките са наши.