„След пет години дългът пада“ е едно от най-повтаряните твърдения в мрежата и едно от най-подвеждащите. Вярно е по срок и невярно по действие: срокът тече сам, но погасяването не се случва само.
Разликата струва пари. Човек прочита, че давността е изтекла, спира да плаща, не прави нищо повече. След месеци получава запор, защото никой не е бил длъжен да се сети вместо него.
Бързият отговор
- Главницата по кредит се погасява с 5 години (чл. 110 ЗЗД), а лихвите с 3 (чл. 111). Плащане, признаване на дълга, дело или действия на съдебен изпълнител прекъсват давността и тя започва отначало (чл. 116 и 117 ЗЗД).
- Има и абсолютна давност от 10 години срещу физически лица, която тече независимо от прекъсването (чл. 112 ЗЗД). Тя също спира в случаите по чл. 115 ЗЗД, например докато трае съдебен процес за вземането (чл. 112, ал. 3).
- Давността не се прилага служебно. Трябва да я заявиш с изрично възражение (чл. 120 ЗЗД).
- Платеното след изтекла давност не се връща (чл. 118 ЗЗД).
Сметни своите вноски. Калкулаторът на давността показва за всяка вноска кога изтича давността за главницата и лихвите, като отчита последното плащане, предсрочната изискуемост и абсолютната давност.
Давността не работи сама
Започваме оттук, защото това решава изхода. По чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Нито съдът, нито съдебният изпълнител, нито кредиторът са длъжни да я забележат вместо теб. Ако не направиш възражение, делото върви, все едно давност изобщо няма.
На практика това значи следното: изтеклата давност е защита, която трябва да вдигнеш, а не автоматично изтриване. Тя се заявява в съдебното производство: в отговора на исковата молба, включително по иска, който кредиторът завежда след възражение срещу заповед за изпълнение. Срещу самата заповед възражението е в едномесечен срок от връчването, който не се продължава (чл. 414, ал. 2 ГПК). Отговорът на исковата молба също е в едномесечен срок (чл. 131 ГПК), а възражение, което не е направено в него, по-късно не може да се направи (чл. 133 ГПК). Когато вече има изпълнително дело, за давност, изтекла след приключването на съдебното дирене в делото, по което е издадено изпълнителното основание, пътят е иск по чл. 439 ГПК (ал. 2). Сроковете са кратки, затова говори с адвокат.
Не спирай да плащаш въз основа на сметка, направена у дома. Ако смяташ, че давността е изтекла, това е разговор с адвокат преди действието, не след него. Тази страница обяснява правилата; тя не преценява твоя случай.
Готов образец: позоваване на давността (прочети предупреждението). Попълваш го и го копираш.
Колко години тече
Срокът зависи от това какво точно се дължи:
| Какво се дължи | Срок | Основание | Бележка |
|---|---|---|---|
| Главница по кредит | 5 години | чл. 110 ЗЗД | Всяка вноска си има собствен срок, който тече от нейния падеж. |
| Лихви | 3 години | чл. 111, б. „в“ ЗЗД | Лихвите са периодично плащане и падат по-рано от главницата. |
| Неустойки и обезщетения | 3 години | чл. 111 ЗЗД | Същият кратък срок. |
| Парични вземания срещу физическо лице (с изключенията в чл. 112, ал. 2; без отсрочените и разсрочените) | 10 години | чл. 112 ЗЗД | Абсолютният таван — тече независимо от прекъсването. |
Източник: Закон за задълженията и договорите.
Има една подробност, която често се разминава в мрежата. Вноските по кредит изглеждат като периодични плащания и мнозина ги слагат под тригодишната давност. Не е така. Практиката на ВКС е потвърдена в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2023 на ОСГТК. Според нея вноските по главницата са части от едно задължение и се погасяват с общата петгодишна давност по чл. 110, а не с тригодишната по чл. 111, б. „в“. Лихвите остават на три години. (Понятието „периодични плащания“ е изяснено с ТР № 3/2011.)
Второто важно: срокът тече за всяка вноска поотделно, от нейния падеж, а не от датата на договора и не от последното плащане. Затова при стар кредит често част от вноските са погасени по давност, а по-новите не са.
При предсрочна изискуемост за вноските, чийто падеж още не е настъпил, давността тече от датата на изискуемостта (Тълкувателно решение № 3/2023 на ОСГТК на ВКС).
Абсолютната давност — десет години
От 2 юни 2021 г. действа чл. 112 ЗЗД: парични вземания срещу физически лица се погасяват с изтичането на десетгодишна давност, независимо от прекъсването ѝ. Тоест прекъсването не я засяга: десетте години текат, дори кредиторът да е образувал изпълнително дело. Докато трае съдебен процес за самото вземане обаче, и тя спира (чл. 112, ал. 3 и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД).
Изключението е изрично: правилото не важи, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Законът не уточнява кога задължението е „разсрочено“. Ако си подписал споразумение за разсрочване или отсрочване, приеми, че десетгодишната давност може да не важи за теб. Не е изключено съдът да приеме за „разсрочен“ и кредит, който по договор се плаща на вноски.
Защо десетте години не се броят назад
Тук идва най-често пропусканото. Първоначалният текст предвиждаше за заварените задължения срокът да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо — тоест със задна дата. Конституционният съд обяви тази преходна разпоредба за противоконституционна (Решение № 4 от 20 април 2021 г.), защото ѝ придава обратно действие. Правилото остана, обратното действие отпадна.
Практическото следствие: десетте години не се броят назад. Затова първите вземания могат да бъдат погасени по абсолютната давност най-рано на 3 юни 2031 г. До тази дата единственият път остава обикновената давност, а тя се прекъсва.
Какво прекъсва давността
Обикновената давност се прекъсва и започва да тече отначало. По чл. 116 ЗЗД това става при:
- признаване на вземането от длъжника; за признаване може да се приеме и частично плащане или подписано споразумение;
- предявяване на иск или възражение от кредитора, ако бъдат уважени;
- предприемане на действия по принудително изпълнение.
Първата точка е капанът. Обаждане, в което казваш „ще платя другия месец“, или превод от 10 €, за да „покажеш добра воля“, могат да се тълкуват като признаване. Тогава петте години тръгват отначало. Затова внимавай, когато колектор настоява за „символично“ плащане.
Абсолютната давност по чл. 112 не се влияе от това. Тя тече независимо от прекъсването.
Ако срещу теб е имало изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., давността не е текла, докато то е било висящо. Това важи най-късно до 26.06.2015 г. (ТР № 3/2020 на ВКС). При стари дългове това може да промени сметката.
Две неща, които се бъркат най-често
Ако платиш след като е изтекла
По чл. 118 ЗЗД платеното по погасено по давност задължение не подлежи на връщане. Това важи, дори в момента на плащането да не си знаел, че давността е изтекла.
Практическият извод е прост: провери дали дългът все още се дължи, преди да платиш, а не след това.
Давност и ЦКР не са едно и също
Двата срока се бъркат постоянно, а нямат нищо общо:
- Давността тече от падежа на задължението и определя дали дългът може да бъде търсен принудително.
- Записът в ЦКР: всеки месечен отчет стои пет години от периода, за който се отнася (чл. 20 от Наредба № 22), а не пет години след погасяването.
Възможно е дългът да е погасен по давност, а записът да продължава да личи. И обратно: платено задължение да е чисто откъм давност, но да се вижда още години.
Изтеклата давност не маха записа от ЦКР сама. Какво казва Върховният административен съд и при какви условия: особените случаи в ЦКР.
Накратко
Пет години за главницата, три за лихвите, десет като абсолютен таван. Но нито един от тези срокове не действа сам: давността е възражение, което трябва да направиш, а не изтриване, което се случва по календар. Ако смяташ, че при теб е изтекла, следващата стъпка не е да спреш да плащаш, а да провериш с човек, който ще погледне документите.
Често задавани въпроси
Текстовете на членовете са по Закона за задълженията и договорите и Гражданския процесуален кодекс. Виж използваните източници и как създаваме съдържание. Страницата е обща информация, не правен съвет по конкретен случай.
Ако дългът е активен
Ако срокът още тече и вноските са ти станали непосилни, обединяването може да свали месечната вноска.
Виж как работи обединяването →